Цирконий

    Цирконият е минерал от подгрупата на островните силикати, силикат циркон – ZrSiO4.,  с твърдост 7-8 по скалата на Мос. Известен е с многообразието на цветовете си – безцветен, жълт, червен, зелен, син, кафяв и черен. Хиацинта е разновидност на циркона с жълточервен или червено кафяв цвят. А безцветният циркон по блясък прилича на диаманта и затова го използват като заместител. Името му е от персийски, zargun – златист камък. Химически е много устойчив и затова често го използват за изучаване на геологическото минало на нашата планета.  От него извличат различни редки елементи както и уран. Циркон използват и при производство но огнеупорни материали.     Цирконият  е бил единадесетият камък в библията (апокалипсис от св.Йоан (откр.21:20)). Може да си повреди цвета от лошо време или огън. Носели са го като защитно средство от зли духове и против меланхолия. Смятали го за камъка на слънцето свързват го със зодия Стрелец и Риби. В древна Индия са го използвали като вълшебно средство против забременяване, а в древността  чрез магически ритуали са предизвиквали в човека свръх естествени сили и ясновидство. Той е талисман за  хора занимаващи се с бизнес и криминологията, защото спомага да се сключват договори и разобличава лъжата и измамата. Смята се още, че помага при проблеми на сърцето, щитовидната жлеза и черен дроб. Сините камъни лекуват затлъстяване, депресии и страхове (фобии). Единствено с което може да навреди на собственика си е, че той може да стане егоцентричен и нартистичен.     Добиват се на остров Цейлон, в древността са го смятали, че за груб елмаз, но се различава по по-малкият блясък и твърдост от елмаза. Цвета му се дължи на примеси от итрий, ниобий, ванадий и елементи от групата на лантаноидите.     Разпространен е в много страни, включително и в Русия. Златистожълтия и синия се среща в Тайланд. В Цейлон се извлича от дъната на реките, когато се вземе от водата той е невзрачен, но после придобива брилянтен блясък. Във Вашингтон можем да видим най-красивите цирконии (кестеняв камък 118,1 карата), а в Американският музей по естествена история (зелено-синият 220 карата).