Полускъпоценни камъни

    Към втората група на камъните спадат полускъпоценните камъни. Те са:     – 1 група -кървав хематит, янтар, планински кристал, нефрит, лапис лазули, малахит, авантюрин-кварц, авантюрин-фелдспар (слънчев камък) и др.     – 2 група-ахат, цветен халцедон, хелиотроп, розов кварц, обикновен опал, лабрадорит и др.     – има и трета група това са изкуствени камъни, които се ползват в сроителството и декорацията. Те са: гранит, мраморен оникс, селенит, флуорит, цветен мрамор и др.     Граница между отделните групи и класове не може да се постави. В зависимост от интереса към камъкът, той може да се издигне или спадне в йерархията на минералния свят. Може да се получи така, че камъни от първи клас на скъпоценните камъни, отличаващи се с некрасива окраска или дефект, да се оценят по-ниско от минерали отнасящи се към втори клас и обратно.     Сега ще представим някои пояснителни бележки за свойствата на минералите:    – твърдост – свойство на минералите да се съпротивляват на деформация или разрушение на повърхностния слой. За скъпоценни камъни с твърдост по-малко от Мос се приема, че са неустойчиви и се матират. Скалата на Мос е десетична и най-голяма твърдост притежава диамантът – 10, а с най-малка е талкът – 1.     – цепителност – свойство на минералите да се цепят по определени кристалографски посоки. Някои от камъните с неясна цепителност и имат ЛОМ, който е с различен характер – мидест, кухест, зърнест, неравен и др.     – плътност – състоянието на масата на веществото към обема който заема, или когато веществото е в естествено състояние. Скъпоценните и полускъпоценните камъни могат да са леки, нормални и тежки.     – цвят – зависи от химичния състав на минерала, от кристализацията му и от примесите на други елементи. Камъкът, който пропуска всички дължини на вълните от оптическия диапазон, изглежда безцветен. Ако поглъща цялата светлина е черен, при частично поглъщане е млечнобял или сив, а ако абсорбира само определена дължина, той взима цвета само от наслагването на останалите не абсорбирани вълни. Например хроматофорите, оцветяването им се дължи на дефекти в кристалната решетка и възникват радиационни ефекти, под въздействието на радиоактивно излъчване, предизвикващо селективно поглъщане на светлината. Цветът на камъните е различен при дневна и изкуствена светлина поради разлика в спектрите им.     – блясък – възниква при отразяването от повърхността на камъка на част от падналата светлина.