Малахит

    Малахитът е светъл на цвят, от тъмно зелен до черно зелен. Блясъкът му е стъклен до елмазно кристален, копринено кадифен (с влакнести разновидности) и матов. Твърдостта му е 3,5-4,5 по скалата на Мос. Плътността му е 4 гр. в куб. см. – плътен или влакнест материал с примеси 3,6 грама в куб. см. Оптически отрицателен и силно изотропен материал. Среща се в Русия, Австралия, САЩ, Заир, Гърция, Румъния, Франция, Германия и Полша. Използвал се е още в древността като материал за украшения, амулети и целебно средство. В днешно време се използва предимно за гердани, след полировка с неговите богати шарки той стой много ефектно украшение. По направените разнообразни изделия от малахит, можем да съдим за големите възможности на неговата употреба. Има известни произведения на изкуството в храма на Диана в Ефест и малахитова зала в Ермитажа. Лесно се разтваря в киселина. Името му идва от гръцки ,,malakos“ – мек или ,,malhe“ -трева. Цветът му идва от медта в състава му. Дори и често срещан той си остава доста ценен. Древните Египтяни са го използвали като сенки за очи, а също така и в зелената боя. Вярва се, че е силен защитник на децата и са правени амулети за предпазване от зли очи. Говори се, че когато има някаква опасност, той се счупвал на две. Защитавал пътниците и помагал за успех в бизнеса. Богата колекция от малахит е била събрала от Екатерина ІІ. В наши дни големи запаси са открити в Конго, САЩ и Австралия, в тези залежи камъните са с хубаво качество, но въпреки всичко отстъпват на уралските, които все пак остават най-ценни. Неслучайно се носи легенда, че в Урал живее медната царица и само тя може да дари трудолюбивият миньор с успеха да намери най-големият и скъп малахит. Това е камъкът на художниците, литераторите, журналистите и пътешествениците, камъкът на хармонията. Енергията на този камък е много силна.