Черен Янтар

     Черният янтар е битумна разновидност на сондажните въглища. Възникнал е в тъканите на дърветата-растящи през юрския период (100 мил. год. пр. н. е.). Името му идва от река Янтар (Мала Азия), където за пръви път е намерен; от лат. gagates. Цветът му е от тъмнокафяв до смолисточерен. Блясъкът му – от матово до смолисто, след полировка получава огледален блясък с пропуквания. Твърдостта му е 2,5 – 4 по скалата на Мос. Плътността му е 1,10 – 1,40 гр. на куб. см. Находищата му са във Великобритания, Русия, Германия, Испания, Франция, Индия, Португалия, Турция и Полша. Той се използва, също както корала за украшения и декорации. Голям разцвет в използването му за декоративни изделия е имало през ІІІ в. Значителна роля в това предналежи на римляните. През VІІ в. предназначението на този камък се изменя и вместо украшения започват да се произвеждат предмети като кръстове. Връщането на камъка към бижутерията станало през ХІV в. (Англия, Франция и Испания) и продължило до ХІХ в . Има много красива бижутерия от черен янтар от викторианската епоха, със своя черен цвят и огледален блясък подчертавал особеностите на викторианския стил. Този камък днес не е така известен и го използват рядко при украшенията. Камъкът облекчава яйчниците, също и ако го сварим лекува зъбобол. Счита се още, че поглъща негативната енергия и в Англия във всеки дом са държали къс от този камък, дори когато имало новородено са слагали в люлката за да го пази от зли очи. Пътуващите също са носели със себе си късче от камъка за да ги предпази от неприятности по пътя. В Индия са го почитали като камъка на Великата майка на мира, който е бил способен да помогне в разкриването на тайни от миналото на човека. В някои терапии го използват за масаж.