Сряда, 13- ти Декември
ИНТЕРЕСНО
Начало / Новини / Статии

Още нещо за малахита


 
 
     Никой от природните натурални минерали не се ползва с такава популярност като малахита. От древни времена, малахит се почитал като камък, който може да възстанови душевното ви равновесие, трезвостта на мислите ви, даващ способността да се вземе мъдро решение. Според древните канони малахита се е считал като камъка на лекари и учени, той е символизирал сбъдването на желания. Малахит е бил известен от древни времена, а дори и след това той е изключително популярен. Най-древните известното изделие от малахит е висулка от неолита в гробище в Ирак. Възрастта на това бижу е на повече от 10 500 години. В околностите на ерихона били намерени малахитови мъниста, чиято възраст е около 9 000 години. Известна от древността скъпоценност е и малахит с главата на богинята Изида -- невероятно красиво изделие. Още в онези дни, хората са се възхищавали от красотата на малахита от неговото изящество. По специално от изрязаният от малахит слънчев диск, обкован с мед, които се смятал че привлича на късмет и е един много мощен амулет «на щастието».
В древен Египет малахита се е ценял много -- защото при египтяните зеления цвят се е смятал за олицетворение на мира и вечността. В качеството на успокоително средство малахита го е използвал Нерон: по заповедите му смачкан малахит смесвали с пясък и поръсвали цирковата арена. Говорело се , че императорът го е използвал не толкова заради покой, колко за популярност защото -- малахита е в състояние да повиши интересите на другите към собственика му, както и да му дава енергия от Венера и Плутон.
Интересното е, че в древни времена, въпреки всичките почитания към малахита, който притежавал магически свойства и са го използвали в козметиката, както и за хигиенни цели. Така например, в древен Египет фино стритият малахит се е смесвал с мазнина и се използвал за оцветяване на веждите. Но това не е просто въпрос на красотата. Въпросът е, че сухият вятър предизвиквал дразнене на лигавицата на очите, както и възпаления на веждите. Малахита е (медна сол) и притежава против бактериални свойства и малахитовата «козметика», не само предпазвала очите от пясък и прах, но и пречела за развитието на различни възпалителни процеси.
През Средновековието, малахита не е бил добре разпространен, както в древността просто не е бил с достатъчно богати залежи. В резултат на това, на малахита започнали да приписват още по-голям брой магически свойства, отколкото в древният Египет. Зеленият му цвят които е бил символ на развитието и живота спомогнал за това, че камъкът станал амулет за жени които раждали (смятало се е, че кръст от малахит улеснявал раждането). Към детската люлка са прикрепвали парчета малахит, като се вярвало, че камъкът е в състояние надеждно да защити детето от зли духове, а също така дава на бебето тих, спокоен сън и сладки съновидения. В Германия, малахита се е считат за амулет на ездачите и ... «монтажниците-строители», тъй като според средновековните германци камъкът предпазвал от падане от високо, ездачите от кон, строител -- от скеле. Също така смятали малахита за камъка на гадателите, той можел да «прогнозират» нещастието което заплашвало собственика -- преди всяка беда малахит се разтрошавал на парчета.
Боеций де Бод автор на Историята на скъпоценните камъни «Stories gemstones» (1603) твърди, че ако върху малахит се гравира знака на слънцето, то той ще ви предпазва от магьосничество, зли духове и отровни създания. Съществувало поверие, че «правилното направени» малахитови талисмани са способни да направят хората невидими.
Друго поверие казва , че малахита със своя красив тревесен зелен цвят се счита, за вълшебен и които пие от чаша направена от малахит или яде от чиния направена от малахит, то той ще може да разбира от езика на животните и птиците.
Сегашната популярност на малахита е открита в Урал, най-богатите находища на малахит са открити в края на XVIII век. След като в мината са били намерени огромни монолити от малахит, камъка незабавно поел доминираща позиция сред камъните, които се използват за интериорите на дворците и взел активно участие за производство на бижута и орнаменти. Между другото, как са били намерени малахитовите монолити , както и самият малахит от които са направени колоните пред олтара на св. Исаковата Катедралата, можете да намерите в «Приказка» от П. Бажов -- блестящо произведение за областта където се намират мините на малахита в Урал. Тук има само една грешка на Бажов -- колони са направени не само от малахит, а от метал, гипс и др., малахита е просто облицовка, «шперплат». Майстори на малахита от Урал и Петергофа са изобретели специален метод за рязане на малахит, който е световно известен като «Руска мозайка». Този метод позволява да получите плочки, където всеки модел е продължение на предходния модел и от една сравнително малка част от камъка се получава облицовка до голяма област с един модел.
Уви, сега от малахит не се правят вече нито колони или гигантски вази и врати. Залежите са практически изчерпани, включително и на Урал и се налага да се върнем към използване на малахит както през Средновековието: сега основната употреба на малахит е производството бижута. Медальони и брошки, пръстени и обеци, гривни и други бижута -- това е съдбата на сегашният малахит, който, обаче, не е загубил своята популярност.
Снимка:



Вземи линк:

Коментирайте и Вие