Вторник, 16- ти Януари
ИНТЕРЕСНО
Начало / Новини / Статии

Обработка на камъните


 
 

     Скъпоценните камъни в природата се намират като добре оформени кристали с красиви багри, цветове и красота. Цветните камъни са се обработвали още в ІV в. пр. Христа. В гробниците са намерени украшения от яспис, тюркоаз, лазурит и други. През ІІІ в. пр. Христа са се използвали печати в древен Египет. Обработването им е било първобитно с пясък, но през средновековието камъните започват да ги обработват по определени правила. Кристалите са се разрязвали с железни триони, като са добавяли мокър кварцов пясък, отрязаните части са се закрепвали върху дървени държачи и всяка стена на камъка се е обработвала върху неподвижна плоча от едрозърнест пясъчник с кръгови движения върху плочата като едновременно с това са я намокряли с вода. Този държач се завъртвал на определен градус и така се оформяли стените на камъка. При непрекъснато въртене на държача се получава заоблена форма «кабошон», след това шлифоването продължавало върху оловна плоча със прах от строшена тухла докато се получи блясък.

По-късно през ХІІІ век в Европа за получаване на еднотипни стени на камъкае използвано вертикална плоча с отвори под различен наклон, където са вкарвали държача с камъка. В днешни дни обработката на скъпоценни камъни се състои от последователни операции. Първо се прави предварителен оглед, след това се разчертават, разрязват, прави се предварителна обработка, след това се остеняват или закръглят, после се шлифоват и накрая се полират. При огледа се преценява вариант за разкрояване или обработка, оглежда се за дефекти и се отчита неравномерното оцветяване, преценя се възможната форма на фасетирането. При разчертаването се прави така че участъка с най-наситен цвят да бъде в долната част на камъка. Линиите на разреза се очертават, като се преценява как да се премахнат дефектите. След това камъкътсе разрязва на няколко части, при диамантите то се извършва по определени плоскости, които са разположени успоредно на стените на куба или додекаедъра, вписан в октаедър. След това се разрязват с тънки стоманени дискове с ивица от калаено-фосфорен бронз с различна големина. За охлаждане се използва вода или специални видове масла. За радрязване може да се използва и лазер, но излиза по-скъпо. При остеняването се използват дискове в които има диаманти или циркони с определена дължина. Самите дискове могат да бъдат вертикални или хоризонтални. Скъпоценният камък се закрепва в държач, който може да бъде фиксиран под определен ъгъл към шлифовъчния диск и последователно се оформят набелязаните стени, използва се скорост на въртене зависеща от твърдостта на камъка. Първо се остенява горната част на камъка, а след това и долната. Полирането се извършва на машини с финозърнести абразиви и специални пасти. Така се отстраняват драскотините и се придава блясък на камъка, скоростта на въртене при тях е голяма, а за охлаждане се използва вода или специални масла. Гравирането се прави с високо скоростни борчета или ултразвуков генератор. А след напредването на технологиите има фирми които използват компютърни устройства, които правят най-сполучливи варианти на обработка. За обработка на полускъпоченните камъни се използват барабани. Необработените натрошени камъни с определени размери се слагат в барабана и се прибавят последователно абразиви. При въртенето на барабана камъните започват да се трият един в друг и в абразивите и така се шлифоват, полират до блясък. След това с автоматично пробиване с ултразвук камъните се нанизват на специални конци, слагат им закопчалки и те се превръщат в гердани. При шлифоването се придава закръглена форма на скъпоценните камъни. Един от начините на шлифоване е кабушон, което идва от лат. cabo -глава или от френски caboche -- заоблена глава на пирон. Височината на правилния кабошон трябва да бъде равна на радиуса на камъка. Кабошоните са три вида с постепенни преходи между тях. Първият е изпъкнал двете повърхности са извити, кривината е с еднакъв знак, а големината й се изменя. При сплескване на полуизпъкналата част кабошонът минава към втория тип, плоската страна на кабушона е винаги отдолу. А когато се изменя кривината на долната повърхност, то кабошонът е от третия тип изпъкнало вдлъбнат. Фасетирането се извършва по проявяване на свойствата на камъка като цвят, блясък, дисперсия и др. Правят се определен брой фасети с различни форми и размери, сключващи определени ъгъли помежду си. Фасетираният камък се състои от горна част -- коронка, долна част -- павилион. Плоската част на коронката се нарича площадка, линията, която отделя коронката от павилиона се нарича рундист. Фасетирането на павилиона се събира в една точка шип. А преди на мястото на шипа е правена малка площадка наречена калета, но сега това вече е излезнало от употреба. Лъчите които попадат върху коронката, се отразяват. Обикновено долната част на камъка е захваната и закрита от метални касети или зъби и така лъчите проникват само през коронката, ъгъла на наклона на фасетите се правят така, че всички лъчи да получат вътрешно отразяване, а не да се погасява от обкова. Задачата на фасетирането е да се запази масата на скъпоценният камък, при префасетирането един диамант може да загуби 30% от масата си и съответно от стойността си.

Фасетирането оправя някои дефекти на камъка, разкрива оптичните му свойства и оправя дефекти на микропукнатините. При скъпоценните камъни като диаматните е необходимо голямо внимание при обработка, защото те имат характерни израстъци. За да се открият невидими пукнатини, след нарязването им се нагряват внимателно, а после се изстудяват. Некачествените се напукват или се отчупват по плоскости.

Шлифоването е няколко вида: степенчато, брилянтово, клиновидно, звездно, тип площадка, фантазирано, смесено и различни форми на фасетиране.

Степенчатото шлифоване се състои от таблица и няколко реда степенни, разположени така, че страната на всяка степенка да е успоредна на страната на таблицата. В горната и долната част на камъка се правят различен брой степенки с различни размери, хоризонтални или наклонени. А контурите на камъка са ромб, каре, квадрат или правоъгълник. То подчертава цвета на камъка. Клиновидното фасетиране при което двойка фасети на горната част се разчленява на четири клиновидни фасети. Звездното фасетиране, при него фасетите се нанасят звездовидно. При спираловидното фасетиране фасетите се нанасят спираловидно. А площадковото фасетиране се прилага при степенчатото и звездовидното шлифоване. Горната част на камъка е намалена и се състои само от уголемената площадка и един ред фасети. Брилянтното фасетиране като роза са имали плоска основа, а горната част 12, 24 или32 фасети, събиращи се в горния център. Диамантите с 12 фасети се наричат Рози на Д Анвер, а тези с по-голям брой фасети Короновани рози. Големината и броят на фасетите имат значение за цветовата игра на камъка. Едрите камъни се шлифоват с голям брой фасети, а малките с по-малък брой. Диаманти с маса по-малка от 0,03 карата се шлифоват с 17 фасети, с 0,05 карата с 33 фасети, а по-големите с 57 фасети. Смесената шлифовка е степенчато шлифоване с брилянтно и се подобрява външния вид на камъка. Фантазираното шлифоване включва елементи на смесената шлифовка и други елементи, като придава оригинален вид и усилва цветовата игра. Смесеното шлифоване при което се постигат оптични ефекти, се състои в това, че коронката се шлифова гладко, павилионът се фасетира и обратното. Понякога се шлифова само площатката, а останалата част от нея и павилиона се фасетират.

(използвани са схеми и материал от книгата Скъпоценните камъни, познати и непознати на Всеволод Курчатов).

Снимка:



Вземи линк:

Коментирайте и Вие