Събота, 25- ти Ноември
ИНТЕРЕСНО
Начало / Новини / Статии

Известни диаманти


 
 
     «Кох-И-Нор», това е названието на най-известният диамант и е един от многото в съкровищницата на британската корона. Заради своята история той е станал един от най-легендарните камъни на всички времена. В лондонският музей той се пази зад бронирани стъкла. По индийско предание на брега на река Ямуна намерили бебе и на челото му греел прекрасен диамант, този диамант бил «Кох-И-Нор». Дъщерята на гледача на слонове взела новороденото и го отнесла в двореца. Това дете не било кое да е, то било сина на бога на Слънцето. Камъкът бил 600 карата и бил поставен на третото око на статуята на бог Шива.

В летописите за пръв път диаманта се споменава през 1304г. Тогава е принадлежал на раджата на Малта. После в течение на два века за камъка не се е чуло нища, чак през 1526г., той се е появил сред съкровищницата на Бабура, който е бил основателя на династията на Великите Монголи. Монголите са пазели този камък двеста години и когато правителството на Персия разграбило Делхи, се опитали да си го присвоят, макар че не им се е отдало, защото шейха го скрил в своя тюрбан. Обаче хитрият персиец Надир- Шах се оказал хитър и разбрал за тази постъпка и намислил начин да вземе камъка. По традиция победителят в битката устройвал в чест на противника пиршество, на което бившите врагове си разменяли тюрбаните в знак на мир. Благодарение на този ход той успял да вземе диаманта по честен начин. Така камъка станал притежание на шейха. След смъртта му през 1747г. неговият син наследил камъка и според преданието предпочел да умре , но да не се разделя с диаманта. Съпоценният камък много пъти е сменял своите собственици, бил е в ръцете на афганистанци и други, после през 1849г., е бил взет от англичаните и под стража е бил предаден на кралица Виктория по случай 250г. от основаването на Ост-индийската компания. През 1851г. са го показали пред очите на поданиците на Нейно Величество на Световната изложба в Кристалният дворец. Отзивите не били много добри заради недобрата обработка, блясъкът не бил много хубав. Тогава кралицата повикала от Амстердам известен бижутер от компания Костер който го шлифовал и обработил. След тази обработка камъка загубил тегло от 186 карата станал 108,93, но въпреки всичко си остава най-известният диамант в света. Така и не се знае, къде в действителност е намерен този диамант, само предполагат, че е добит от диамантените мини в Биджапур в централна Индия, които до ХVІІІв. са били единственото находище за диаманти. Но все пак този диамант е изпълнен както с вълшебна история така и с красота.

Други известни брилянти е «Океанът на света» или «Нор-ал-Ейн». През 1642г. знаменитият пътешественик и колекционер на кристали Жан-Батист Таверн намерил в юго западна Индия огромен розов брилянт с тегло 300 карата добит в мината на Колконда. Този брилянт както Жан-Батист го е нарекъл голям плосък брилянт, принадлежал на императора на монголците до 1739г. След това е бил пренесен в Персия и разделен на две първата половина е наречена «Да-риа» и тежала 176 карата с плоска огранка, а втората половина е наречена «Нор-ал-Ейн» и тежала 60 карата с овална огранка. Бижутера ХариУинстон поставил «Нор-ал-Ейн» в платинена рамка в средата на короната на дъгата, тя е съставена от скъпоценни камъни, които императрица Фарах сложила на сватбата си с шейха през 1958г.

Друг интересен брилянт е «Черният орел». Неговият произход и сиво стоманен цвят е все още загадка. Някой предполагат, че по-рано е бил камък наречен «Окото на Брахма» с тегло 195 карата и е бил поставен в статуя в района на Пондишери. А други мислят, че са го държали на съхранение при руската княгиня Надежда Орлова. Но черният диамант никога не се е споменавал в Индия още повече, че този цвят се е считал за лош знак. Все пак камъкът се е появил преди сто години и в момента е тежък 67,5 карата. Бижутерът Уинстън от Ню Йорк го е сложил заедно с други брилянти в платиново колие, което много пъти е минавало от ръка на ръка. Последно бижуто е било продадено на акционерна изложба «Сотбис» в Ню Йорк.

Зеленият Дрезденски брилянт е друг известен диамант, който е зеленикъв като ябълка или по-точно като мъх, с тежина от 40,7 карата светещ като чист изумруд. И до сега не е известно в кой край на Индия или Бразилия е открит през 1720г., но през 1742г. От Лайпцигската изложба го е закупил краля на Полша Фридрих Август, чиито баща превърнал Дрезден в царство на бисерният стил барок. Този камък бил известен под две имена «Зеленият брилянт» и «Зеленият Дрезденски брилянт». Той заел едно от главните места на скъпоценните камъни, златото и среброто в съкровищницата на Дрезденският дворец които носи името «Зеленият свод». През войната 1945г. е бил уцелен при бомбардировките и е бил отнесен в Москва, но после след реставрацията е бил върнат в Дрезден през 1958г.

«Голямата Брюлета» е друг легендарен камък с тегло 90,38 карата и първият собственик е бил Елионора Аквитанска. Този диамант е предаден през 1145г. на крал Ричард Лъвското сърце, който е бил пленен от Хенри ІV Австрийски и по легендата е дал кристала за своя откуп. Този диамант отново е излязъл на показ през ХVІв. Хенри ІІ го е подарил на Диана де Пуатие. След това Брюлета отново е изчезнал от погледа за да се появи в Картие. След това Уинстон го е закупил и го поставил на орълица която се състояла от 157 брилянта и продал този шедьовър на Дороти Килм, съпруга на богат канадски финансист. Тя вече притежавала диамант със син цвят и тегло 39 карата, който по предание е бил на короната на Крал Велики. След смъртта й през 1971г., Гари Уинстън купил своето творение и отново го продал на частно лице за което се знае само, че е европеец.
Снимка:



Вземи линк:

Коментирайте и Вие