Aко сте забелязали печатна грешка, моля маркирайте я с мишката, натиснете Shift+Enter и ни я изпратете! Благодарим Ви за помощта! За чист български език!
Известно е, че във времето на ранното християнство са били унищожени множество трудове от древни автори за влиянието на камъните върху съдбата и здравето на човека (църквата смятала, че това е плод на езическо поверие). В най-ранните преведени от санскритски древно-индуски летописи от ІV в., се описват девет кристала, където според индусите, се осъществява астралната връзка на човекът с Вселената и земният мир. А те са алмаз, рубин, сапфир, изумруд, циркон, топаз, хризоберил, корал и оникс. Смятало се е, че носенето на тези кристали в определено съчетание (8 минерала задължително трябвали да присъстват, а вместо оникса са слагали гранат, планински кристал или сердолик) давали на човека възможност да излиза в астралното и да общува с бога. Още повече, че носенето на тези камъни в определено съчетание можело да измени кармата и да я облекчи или напълно да я измени. По време на средновековният християнски мир отново са се поинтересували от тайнственото могъщество на кристалите. Астролозите от различни страни съставили така наречените календарни камъни в които дали препоръки относно носенето на тези камъни. Например в «Наставления за скъпоценните камъни и способите им да създават фази» който е съставен през 1859 г. от руският княз Андрей Дългоруки на основа на манускрипската мистика от VІІ век на Зосма е написано какви камъни се носят в определените дни от седмицата.
Известно е, че във времето на ранното християнство са били унищожени множество трудове от древни автори за влиянието на камъните върху съдбата и здравето на човека (църквата смятала, че това е плод на езическо поверие).