Още първобитният човек е подбирал за украшения ярки предмети, които са привличали вниманието му, например раковини, вероятно са ги нанизвали на конец, но когато е намирал ярки и блестящи камъни, той е търсел по-подходящи материали на които да ги закрепва.
За тази цел човекът приспособявал благородните метали.
Поради тази цел са изнамерили златото, то е било меко и удобно за обработка и се е намирало на сравнително достъпни места за добиването му.
А алхимиците в средновековието са изследвали този метал и го нарекли благороден метал.
Златото е с жълт цвят, не си мени външният вид и издържа на атмосферни влияния.
Друг метал, който също са използвали е среброто, алхимиците са го смятали за спътника на благородните метали, но с по-ниско качество.
А и под въздействието на серният газ, той потъмнява.
